Петък, 18.00 часа – Ето че  настана време за вечеря, стомахът ми стърже от алкохолна жажда. Звъня на копелетата и ги чакам да дойдат.

23.00 часа – С моите хора вече сме оправдали 5-6-7 бутилки „Джак” и сме в прилично настроение като за продължение на вечерта. Решаваме да излезем на бар да си търсим нещо така... И започва суматохата. Обаждам се да запазя места, оня на телефона явно е някакъв нов от персонала и не ме познава и ме ядосва – казва ми, че е късно за резервация , а аз му тегля една майна, заплашвам го с уволнение  и му заявявам кой съм и какви места искам!!! Аз няма да излизам да се излагам да сядам там на некви си забутани места, то не е ли в центъра на бара, значи не съм излизал! Обличам си оная блуза на „Версаче” черната с големия надпис, слагам коженото яке, пъхам няколко стотачки у джоба и сме готови.

00.00 часа- И, логично изниква въпросът относно придвижването... Обърнал съм има-няма половин бутилка, ама да идем с такси- не върви... Те не ме ли забележат с БМВ-то, Х 6, значи не е работа...Никоя свястна готина няма да ми върже!  Приготвям си още една стотачка, за всеки случай, за ченгетата, и отпрашваме.

00.30 часа- Паркирвам си джипчето точно пред входа, нищо, че е забранена зона, аз съм важен и за мен правила не важат! След като гумите изскърцват яко и виждам спирачния път по пътя, и съм се убедил, че всички са забелязали подобаващото ми пристигане, слизаме. Оооооооопаааа, точно зад мен на опашката до входа виждам две много яки п....и! И 2те с късички тигрови рокли, деколтенца, едно друго, токчета, големи цици, оле майко! Хубаво, хубаво, нека да има... Изваждам си демонстративно портфейла от змийска кожа, и започвам бавно да бъркам из стотачките, изкарвам една и пренебрежително я хвърлям на портиера, като му казвам, че плащам и за дамите отзад. Казвам му да задържи рестото и деликатно му намигвам...той мой човек и ме разбра, ние така правим с него- той после скришом така, си ми връща рестото...А ония 2те ми се усмихват многозначително- Кво ми се хилите,бе, ще видите вие после...

             И така, влизаме в бара. Диджеят, естествено, веднага ни поздравява подобаващо, доста погледи се обръщат към нас и тежко пристъпваме към нашите места. Сядам си на бара и поръчваме три бутилки синьо „Джони”... Малко ги омешихме марките, ама нема се излагаме сега, то едно уиски нема ли 300-400 лв бутилката, за кво уиски говорим...

02.00 часа -  Вече 2 часа прилично търпях разни хаус, денс музики и не знам си кви майни, дето нищо интересно не се случва на тях...Само  разни скучни п...и, супертъпо облечени- никаква плът не показват, само се поклащат леко и танцуват некво тъпо, без да си кълчат дупетата... Такива забити кво правят да излизат изобщо, не ги знам! От скука вече доста съм се понапил и тъкмо да заспа, когато ритъмът на родната чалга ме освежава...

03.00 часа   - Купонът тъкмо е в разгара си! Ония скучните и безинтересните вече ги няма, сигурно са си легнали да спят вече, при това най-вероятно сами- кой луд ще ги вземе такива! Останали са само яките  женки, дето се кефят на музиката и така танцуват, че даже и не подозират кво си фантазирам... Сега е времето да се забие нещо! Като за начало си поръчвам поздрав с на Мария „Най-добрия”, за да разберат всички мацки за кво става на въпрос... След като всички погледи са вперени в мен, си поръчвам още една бутилка. Това тъпото барманче все ме изнервя, като иска да отсервира празните бутилки и накрая ще му тегля една майна и на него... Кво му пречат бутилките, нека си стоят, нека се вижда, че не съм някой гащник, дето има кинти само за една бутилка!!! Поръчвам си още фъстъци, бадеми, шоколади, квото има там, няколко купчинки салфетки, да ги хвърляме по мацките... Оооооппп, ония двечките, които засякох пред входа, ги видях!!! Ама нещо към тях са се присъединили и техни приятелки! Ама те много си приличат някак си, близначки ли са, кво са...

05.00 часа- Не помня.

12.30 часа- Събужда ме некъв шибан телефон... Вдигам бясно и некъв глас ми казва, че до 12.00 е трябвало да освободя стаята. Кви стаи, кви майни, кой ще ми каже на мене кво да правя?! Псувам ги едно мощно, тръшкам телефона, и се оглеждам- ами аз съм в хотелска стая, бе... Гледам на шкафчето до телефона и визитка на хотела... Майко, тоя 5звездния хотел, бе! Ужас, значи съм се поизръсил доста мангизи! Че аз чак толкова не се изхвърлям по принцип, ама айде, сигурно си е заслужавало! Ясно, значи е имало секс вечерта! Нищо, че не помня, ама сигурно е имало! Яко, сигурно съм бил с ония близначките, сигурно съм ги изкъртил по няколко часа всяка!  Ще има с какво да се хваля сега! Уф, че ме боли главата, ама... Та, ставам, започвам да си събирам багажа... Всъщност, къде ми е багажа?! Няма ми го телефона, бъркам в якето, няма го и портфейла... Ключовете за колата, и тях ги няма... Ужас... Какво ли е станало?! Гледам пред огледалото неква бележка: „ Надявах се на нещо по-добро, но вие веднага след като влязохме в стаята и заспахте... Сутринта трябваше да напусна, понеже имах друга поръчка, и за да не ви безпокоя да ви събуждам, сама си взех сумата, която дължите... Поздрави!”  ... Абе тая била проститутка, бе... И ме е ограбила?!  И на всичкото отгоре твърди, че даже и не съм я чукал?!Това не може да е вярно- не може да бъде! Майко, сега тая кухата ще има да ме разправя на целия град, и имиджът ми сред жените ще падне с  3 пункта!!! А аверите как ще ми се хилят... Олеле... В този момент пак звъни шибаният телефон и от рецепцията ми казват, че трябва бързо да слизам и да си платя нощувката от 500 кинта и че долу ме чакала полицията... Ква полиция, кви майни, бе?! Те ще видят сега с кого си имат работа...